Докато други художници могат да използват акварели или маслени бои, Мбонгени Бутелези използва отпадъчна пластмаса, за да създаде силно текстурирани портрети в студиото си в Боойсенс, Йоханесбург.

Средата му са пластмасовите отпадъци, които събира от местните сметища и градските улици. „Животните умират, рибите в океана умират, заради този материал и заради нас като човешки същества“, казва Бутелези за CNN.

„Ние сме тези, които трябва да поемем отговорността.“

Художник и активист, 56-годишният Бутелези, за първи път открива таланта си за творчество като момче в селските райони на Квазулу-Натал, Южна Африка. Той изваял глинени фигурки на добитък около селото си: крави, коне и кози.

„Израснах с животните на баща ми, говедата бяха важна част от живота ми“, казва Бутелези. Но не всичко в тази селска обстановка е било естествено. Той обясни, че пластмасовата постеля е толкова често срещана в пасищата, че се е превърнала в нежелана част от редовната диета на кравите. 

Пет десетилетия по-късно Южна Африка все още има сериозен проблем със замърсяването с пластмаса. През 2018 г.

107 000 метрични тона пластмасови отпадъци от Южна Африка се озовават в морската среда.

Проучване от 2015 г. установява, че страната е един от 20-те най-големи участници в замърсяването на морето с пластмаса. Тъй като пластмасовите отпадъци нарастват по целия свят, Бутелези използва работата си, за да подчертае и да се бори с проблема.

На 22 години той се записва в общинско училище по изкуства в Совето, град в Йоханесбург. Живее в малка стая и работи какво ли не между часовете, за да си позволи наем и храна. Нямал е пари за материали.

„Бяха 80-те години и Южна Африка беше изправена пред тази преходна фаза, в която политиката беше много нестабилна“,

разказва Бутелези. И добавя, че политическият климат не предлага много възможности за младите чернокожи южноафриканци, които се опитват да изградят кариерата си. Основният проблем бил липсата на финансиране.

„Училището ни запозна с неща като колаж – използване на

стари списания за създаване на произведение на изкуството,

ако нямате пари за бои“, спомня си Бутелези. „Чрез тези фантастични традиционни начини за създаване на изкуство, ние разширихме начина си на гледане на изкуството и живота. До студиото ми в колежа имаше сметище. Видях всички тези брилянтни цветове, тези материали … и си казах какво мога да направя, за да осмисля тези пластмаси, които са навсякъде?“.

Той започва да събира пластмасови отпадъци, за да „рисува“ с тях, вместо със скъпи маслени бои. Разработва

техника за използване на електрически топлинен пистолет,

който произвежда горещ въздух, за да разтопи пластмасата и след това да я нанесе върху рециклирано платно. Оказва се по-екологично, отколкото използването на пламъци за топене на пластмаса.

След завършване на обучението си в Африканския институт по изкуство и впоследствие във Фондацията за изкуство в Йоханесбург, той получава диплома за напреднали по изящни изкуства от Университета на Витватерсранд.

С напредването на кариерата си той се връща към детския си опит с пластмасата и ролята, която пластмасовото замърсяване изиграва в смъртта на много от кравите на баща му. До 90-те  Бутелези е професионален художник и е решен да използва иновациите в изкуството за доброто на планетата.

Все още прави произведения, използвайки същия метод за топене на отпадъчна пластмаса.

Творбите са фигуративни и най-вече изследват опита от израстването в южноафриканско градче.  „Светът, в който живеем днес, може да ни предложи всичко необходимо, за да правим изкуство, без да произвеждаме повече“, каза той.

Бутелези е гостувал с изложи в редица страни, включително Германия, САЩ, Барбадос, Египет, Австралия и Саудитска Арабия.

„Като художник аз съм огледалото на моето общество“,

казва той. „Трябва да разсъждавам върху това, което се случва на земята, където живея.“ И за него това, което е „на земята“, е пластмаса.

През март говори на дискусия на Южноафриканския национален научен и технологичен форум за пластмасовите иновации, а към края на годината ще участва във фестивал на изкуството и околната среда в Абу Даби.

Въпреки че усилията му са спечелили широка похвала, Бутелези казва, че не всички са били толкова подкрепящи. „Някои хора казват, „един ден ще ви свърши пластмасата и тогава няма да можете да си вършите работата“, споделя той. „Те не разбират, че бих бил щастлив, ако това се случи. За това се боря!“.