„Представление и половина“  на режисьора Стоян Радев е спектакълът, който поставя началото на тазгодишното издание на „Варненско лято“. Спектакълът е едно от новите попълнения в репертоара на „Българска Армия“, а варненската публика ще има удоволствието да го гледа на довечера от 19.00 часа.

Главните действащи лица представят на сцената свои лични и сакрални истории и изпълняват хитови парчета,

които ще накарат всеки зрител да си тананика.

Ето какво коментира актрисата Стефка Янорова за своето участие в „Представление и половина“:

– В самия спектакъл, една от актрисите – Ели Колева, казва, че предпочита да играе поставен текст вместо свой. Какво е усещането да излезеш на сцена, за да играеш спектакъл по текстове на голям драматург, и какво е усещането да говориш и играеш собствените си думи? 

– Много често се крием зад думите на големите автори, много често си казваме „Ех, и аз искам да се изразявам така, и аз искам да напиша нещо толкова хубаво!“. Но с годините натрупваш много текстове в главата си и ти изникват готови изречения. Аз самата се усещам как в речта си, не че цитирам, но използвам готови изречения от пиеси. В този смисъл в последните няколко години, освен че се опитвам да говоря чист български език, се

опитвам наистина да говоря със свои думи, да се изразявам самата аз.

Оказва се, че това далеч не е толкова лесно, защото когато излизаш от свое име – ти се оголваш. И така си много уязвим. Може би това е големият ни страх… Иначе сме скрити зад думите на Чехов, на Шекспир и сме някак сигурни. Да, предполагам, че е това.

– Какви рискове крие подобно оголване за един актьор?

– Смятам, че всеки, който посяга към актьорската професия, крие някаква болка, която се опитва да лекува. Но това е и при всеки човек. Зад всички това се крие един голям страх. Всички се боим да бъдем откровени, особени в днешно време, когато много лесно можеш да се скриеш зад някакъв профил и да пишеш каквото си пожелаеш. Но когато застанеш очи в очи срещу зрителя, нямаш право да го лъжеш.

Цялото интервю можете да прочетете в блога на МТФ „Варненско лято“.