На 94-годишна възраст почина чешкият писател Милан Кундера, който се превърна в един от най-влиятелните романисти на XX век. Той прекара голяма част от живота си в уединение и рядко общуваше с обществеността. Новината за смъртта му съобщи Моравската библиотека в родния му град Бърно.
„Милан Кундера, чешко-френски писател, който е сред най-превежданите автори в света, почина на 11 юли 2023 г. в апартамента си в Париж“, се казва в изявлението на библиотеката.
Авторът на „Непоносимата лекота на битието“ е известен със своите остроумни, трагикомични разкази, в които често се преплитат дълбоки философски дебати и сатирични описания на живота под комунистическо потисничество.
Роден през април 1929 г. в Бърно, Чехословакия, Кундера е част от влиятелното поколение чешки писатели, кинорежисьори и интелектуалци, които достигат зряла възраст в бурните години след Втората световна война.
Подобно на мнозина от това поколение, Кундера се присъединява към Комунистическата партия, когато тя завзема властта малко след войната, и за известно време е убеден привърженик на нейната идеология. През 1950 г. е изключен от нея заради критики към режима, но няколко години по-късно членството му е възстановено.
Като успешен писател и търсен академик, той става влиятелен критик в партията по време на периода на либерализация в края на 60-те години, станал известен като Пражката пролет. През тази епоха е публикуван първият му роман „Шегата“. Книгата е сатиричен поглед към отмъщението в тоталитарната държава и става истински бестселър в световен мащаб. Именно тя, както и дейността на Кундера по време на Пражката пролет, по-късно му костват почти всичко, което е ценно за него.
Книгите му са забранени в началото на 70-те години
През август 1968 г. съветската инвазия рязко прекратява мечтата за по-демократична версия на социализма. В началото на 70-те години книгите на Кундера са забранени и иззети от библиотеките. Той губи работата си като преподавател и му е забранено да публикува. Обявен е за враг на режима и е безмилостно преследван от комунистическата полиция. Телефонът му е подслушван, животът му е прекъснат. В крайна сметка режимът успява. Кундера е принуден да емигрира и му е отнето чехословашкото гражданство.
Прекарва остатъка от живота си в изгнание в Париж, като през 1981 г. става френски гражданин. Именно във Франция литературната кариера на Кундера процъфтява истински. Там са публикувани трите му най-прочути произведения – „Книга за смеха и забравата“, „Непоносимата лекота на битието“ и „Безсмъртие“.
Кундера винаги е отхвърлял идеята, че творчеството му е вдъхновено от собствения му житейски опит – твърдение, което беше подложено на сериозен анализ през 2008 г., когато чешкият седмичник „Респект“ публикува статия, в която обвинява известния автор, че през 1950 г. е действал като информатор на комунистическата полиция.
Прекарва 14 години в трудови лагери
Въз основа на разследване на Чешкия институт за изучаване на тоталитарните режими в статията се твърдеше, че полицейски доклад от същата година показва, че Кундера, тогава ръководител на студентско общежитие, е издал млад бивш пилот, който е дезертирал след комунистическия преврат и по-късно се е върнал като западен агент. Той е арестуван и прекарва 14 години в трудови лагери.
След като повече от две десетилетия Кундера живее в уединение и отказва да дава интервюта, той предприема необичайната стъпка да проговори. Той категорично отрича обвинението, наричайки го „убийство на един автор“.
В негова защита се изказаха много известни чешки и чуждестранни писатели, включително бившият чешки президент и драматург Вацлав Хавел.
В България са издадени редица негови книги като „Шегата“, „Непосилната лекота на битието“, „Празникът на незначителността“ и др.
