Престижното американско издание The New Yorker показва на света историята на българските кукери в уникален документален филм.
Заснет за 5 дни след 9 месечни проучвания, той включва разговори с кукери от няколко поколения
Зрителят наструхва от сауднтрака, дело на женския народен хор „Българските гласове – Ангелите“ и Хун Хур Ту., и простичката, изконна мъдрост зад целия ритуал.
„Вярата е в основата на всичко. Вяра, че другата година ще е по-добра. Вяра за берекет. Ако не вярваш в нещо, значи то не съществува.“, казва един от интервюираните. „Безверният човек за мен е половин човек. Човек, който не знае защо е жив.“
С помощта на родната продуцентска компания Bazuka Productions и на френската Hiersoir
режисьорът Килиан Ласаблие разговаря с над 40 кукера
И намира правилните събеседници, които „веднъж годишно слагат кожи, страшни маски и пояс от звънци, и започват да танцуват нощем, за да прогонят злото“. Мистерията в ритуала е предадена със зашеметяващи кадри, повечето от които заснети в снежни преспи и в сумрак.
The New Yorker обръща внимание на епичния саундтрак, в който българският фолклор дава усещане за космическа древност. „Ръка за ръка със силата на наследството върви силата на сплотеността.“, пише в статията. „В една част от документалния филм виждаме стари и млади кукери, момичета и момчета, статични, или танцуващи на фона на екран.
Заедно. Поклащащи се в хипнотичен ритъм с техните космати костюми, или „кожи“, както ги наричат българите.
Жена описва какво точно се опитват да уплашат кукерите с техния танц. „Злото е бедност“, казва тя. „Да няма пшеница, царевица, или картофи за ядене. Злото е, когато не желаем да бъдем повече заедно.“
В профила си в Instagram режисьорът споделя, че
създаването на този филма е било едно от най-лудите приключения в живота му
„По време на цялата подготовка на филма така и не видях кукерски костюм върху човек. Случи се, след като започнахме снимките. Няма да го забравя. Изведнъж спираш да мислиш, че зад този костюм стои човешко същество.“, сподели за bTV Ласаблие.
Филмът може да видите тук.
Фотокредит откриваща снимка: The New Yorker
