„Долно Камарци се събуди. Казвам му малкото НДК. Идват много хора, Вихрони го направи!“.

С тези думи жизнерадостна баба ни посреща пред ОУ „Отец Паисий“ в подбалканското село. Сградата до закритото наскоро училище, чиято врата още е облепена с указания за изборната секция, е новият дом за изкуството на проф. Вихрони Попнеделев.

Преди да прекрачим прага на Арт център „Вихрони“, дървени скулптури ни приветстват от двете страни на улицата, строени като войници.

Самият проф. Попнеделев ни кани в галерията, която официално откри на 30 април. Пространството е просторно, модерно и светло. Някогашният училищен стол на селото е реконструиран от дъщерята на художника – архитект Ева Попнеделева и бе номинирана за сграда на годината.

В основната зала творецът е подредил свои работи – от студентските години до последните му картини.

„Ретроспективна е“, обяснява Вихрони.

Целта му е да запознае хората с неговото творчество, за да го опознаят по-добре и местните, и гостите на Долно Камарци.

Цяла стена е отредена за децата на близкото до София село. Художникът ги е нарисувал всичките. Имена казва, че не помни. За сметка на това на стената има портрети на всички момчета и момичета от Долно Камарци. До тях са цветните портрети на майстора и на продавача в местната железария.

С чувство за хумор обяснява защо собственикът на железарията е изобразен с математически формули като фон. „Защото винаги иска да е на сметка“, смее се проф. Попнеделев, който дори е измислил собствена валута, с която да търгува в Долно Камарци – вихронки. С керамичните вихронки можеш да търгуваш в местната кръчма, а после художникът ще обмени валутата.

Съпругата на професора доц. Аделина Попнеделева, визуален артист и художник – също преподавател, поздравява през улицата. Нейните творби са подредени по стените на залата с голямата маса, където ще се развиват и дискусии.

Професорът по живопис и изкуствознание, който преди 20 години идва в Долно Камарци, ни разказва за процеса и реконструкцията на сградата. Самият той е работил с кангото. Цялото семейство е въвлечено в процеса и на строителство, и в интериорните решения.

Качва ни на втория етаж по специално проектираната дървена стълба пачи крак. Под уникалния таван, идеята на зет му – строителен инженер, са подредени няколко големи платна. Едно от тях изобразява разгневеното младо поколение.

„За съжаление младите стават все по-разгневени и те не знаят защо – накичени и нарисувани с какви ли не знаци“, обяснява професорът и добавя:

„Различни са картините – някои възпитават, други те карат да се възмутиш или да усещаш музика.

Не трябва да търсите само красивото в картините. От някои може да се научиш на усещане за хармония, може да се превъзпиташ“, казва Попнеделев и пита: „Представяте ли си музиката като цвят“.

Голямо платно изобразява безброй цветни нюанси. Метод, който Вихрони прилага, когато рисува с деца – абстракция в стил екшън-пейнтинг. Без да мислиш предварителна композиция и баланс.

„Трябва да се говори за тези неща. В училищата слагат една круша и децата трябва да я нарисуват, ама защо – и децата не знаят, и учителката не знае. Жалко е, че често преподаватели не карат учениците да мислят и разсъждават. Рисуването не е само – на ви боите, вие цапайте“.

На статив е поставена картина на злия човек – на лошотията, който мени лицето си. Попнеделев показва и стари картини, които най-сетне може да събере на едно място.

Съществена част в галерията заемат платната в пищни цветове и изображения на голо тяло. Художникът, майстор на женското тяло в живописта, както го определят, казва:

„Женското тяло най-вече е красиво. Както се казва, Господ го е създал и няма от какво да се срамуват хората“,

допълни проф. Попнеделев.

Хората от Долно Камарци, които са пречили на Вихрони по един или друг начин, също присъстват в галерията.

През улицата проф. Попнеделев ни води в артцентъра, където има стаи за нощувка. По стените им има картини на Андрей Даниел, Греди Асса, Недко Солаков и много други художници, които са идвали на пленери в селото. Минаваме покрай постройките за ателиета и разглеждаме двора, украсен със скулптури от метал и различни материали.

Почитател на керамиката, художникът има и собствена пещ.

Керамиката е пълна с изненади, въпреки правилата, които трябва да се спазват, споделя той и признава, че няма много търпение да чака да се опече, изсъхне. Затова пък в живописта непрекъснато нарушава правилата и това му харесва, а и през годините така чертае собствения си почерк в изкуството.

Арт центърът и галерията на творческото семейство Попнеделеви се намира на по-малко от час път от София.

Независимо дали е делничен или празничен ден, проф. Попнеделев ще посрещне всеки, проявил доза любопитвство към начинанията му.

Животът по селата бавно, но сигурно върви към подем и Долно Камарци е живият пример за подобно твърдение.