• Обичам да говоря за неща, които малко ме е страх да кажа на глас пред хората.
• Георги Кючуков ми е дал страшно много, а сега се уча на контрол на сцената и структура от Димитър Иванов – Капитана.
• Заедно със stand-up кариерата се изявявам и като сценарист.
• Готвя ново шоу, което трябва да е готово до февруари 2024 г.

Време беше да се срещнем с Димитър Донски – майстор на сценария и спец в stand-up комедията. Нямаше как да пропуснем тази възможност след като съвсем целенасочено се озовахме на stand-up шоуто му „Дързост и срамота“. Ако още не си го гледал, влизай в социалните му мрежи, за да видиш кога са следващите дати. Какво да очакваш? Смях, смях и още смях! И ние не разбрахме как от политическите въпроси, преминахме през българските традиции, секса и стигнахме до…тоалетната хартия, но определено си заслужаваше.

Любовта на Донски към „актьорлъка“, както той го нарича, се появява преди години, когато отива да учи в Америка. Първоначално изпитвал голямо притеснение от говоренето пред публика, но още, докато бил там, негов приятел – американец му помогнал да се сбогува с тази неувереност, изправяйки го пред предизвикателството „открит микрофон“. Изненадващо за него, импровизацията му била одобрена от публиката.

Пътят на Димитър обаче го води обратно към България

Той избира да развива таланта си тук и с времето, името му става все по-разпознаваемо сред любителите на stand-up. През годините си партнира с редица негови колеги като Георги Кючуков, Дими, Димитър Иванов-Капитана и др.

Едно е сигурно – зад всеки смях стои дълга история на самооткриване, усъвършенстване и смелост да бъдеш себе си. Разберете тази на Донски в следващите редове.

– Здравейте, Донски! Как сте?

– Тъкмо се връщам от отпуска, така че изморен.

– Как се започнахте като stand-up комедиант и каква е историята зад вашето решение да станете комик?

– За първи път гледах stаnd-up на около 16 години и не можех да повярвам, че някой дава сцена на хора да говорят такива простотии. Въобще не си въобразявах, че мога дори да пробвам. Имах голям страх от говорене пред публика и живеех в Димитровград, където ако кажеш, че имаш подобни амбиции те гледат като чалнат. Когато бях на 24, спечелих стипендия и заминах за магистратура в Щатите. Там един приятел – американец беше решил, че иска да се пробва да излезе

на един отворен микрофон и ме викна с него за подкрепа

Когато отидохме там ми каза, че ме е записал и мен в списъка за участие и няма мърдане. Набързо започнах да мисля някакви неща, които да кажа. Излязох на сцената в празния бар и започнах да бълвам някакви глупости за Мишо Шамара и комунизма и една сервитьорка взе да се киска. Тогава си казах “Митко, ти си звезда!” 

– Кои са вашите вдъхновения и обичайни теми, на които залагате във вашите представления?

– Обикновено са нещата, от които ме боли, страх ме е или много обичам. Понякога са просто по-повърхностни, абсурдни неща като тоалетната хартия. Много обичам българските традиции и много често се майтапя с тях, но никога не е с лошо. Вътрешно в себе си ги обожавам. 

– Колко от разказаните случи на сцената са по действителен случай? Реални случки от вашия живот ли разказвате, от този на приятел или се хващате за нещо конкретно и започвате да го украсявате?

– Всичко е самата истина. Просто понякога фактите ѝ пречат да излезе и аз нежно ги отмествам.

– Всеки път ли вкарвате по нещо ново в шоуто?

– Опитвам се винаги да сложа шеги за мястото, където съм в момента или за хората в публиката. Винаги са ми били любими комиците,

при които има елемент на импровизация

Тогава шоуто се усеща не като моноспектакъл, а като нещо неповторимо, което се случва само тук и сега между мен и тия хора. Все едно си излязъл на първа среща с някого. Може и да кликнете, можете и да се намразите, но тази връзка се ражда в интеракцията между вас и е специална, органична и плод на взаимни усилия.

– Кой е най-странният или пък смешен коментар, който сте получавали от човек, дошъл да ви гледа?

– Смешните коментари са най-вече под видеата от шоутата, които пускам в интернет на страниците си във Фейсбук и Инстаграм – ДОНСКИ. Всички тях събирам в един инстаграм highlight с името “Мойте Фенове”. Там е пълно с хора, които настояват да спра да излизам на сцена, намират страхотно цветущи начини да изразят неодобрението си към мен и

дори се заканват да ме бият

Аз просто се радвам, че ми обръщат внимание и се ангажират емоционално. Любимият ми коментар беше на една жена, която ми написа “Олио да те попари!”. И под едно видео, в което обяснявах как вкъщи е било тясно като съм малък един човек ме нарече два пъти “миндил”.

– Разкажете ни малко повече за stand-up comedy шоуто „Дързост и срамота“ – преди колко време стартирахте с него и темите, които засягате как се приемат от публиката?

– Това е шоуто с най-доброто от материала ми за последните пет години. Като теми е доста еклектично – от некролози и леене на куршум, през детството ми, до телевизията и новите медии. Говоря по политически теми, говоря за смъртта, говоря и за секса. Обичам да говоря за неща, които

малко ме е страх да кажа на глас пред хората

Доброто изкуство трябва да обединява сакралното и профанното и да вижда човекът в целостта му. Иска ми се един ден и аз да правя такова изкуство. Засега предимно говоря простотии.

– Какви са наблюденията ви за българската публика – тя е по-консервативна или точно обратното?

– Когато започнах си мислех, че българската публика е консервативна към нови формати като стендъпа, както и към определени теми, които се считат за табу. Тя обаче доста ме изненадва и се смее доста повече на доста по-скандални неща отколкото очаквам. Не мога да говоря за тях тук, или в каквито и да било други официални медии, заради което и stand-up е толкова специално нещо. Моментът, в който си на сцената, правилото е че нищо от това, което казваш не би трябвало да се взима насериозно. Когато въведеш публиката в това

правило плавно и неусетно, тя разбира, че може да се отпусне и да се смее

Разбира се, тук-таме хората се стягат и се обиждат, дори млъкват, но това е само докато не уцелиш нещо, което ги разсмива отново. Тогава пак се отпускат. В интернет нещата са по-различни. Там липсва много от контекста на сцената и когато пускам видео откъс от някоя шега, хората решават, че говоря сериозно и тотално изплискват. Но това май важи не само за stand-up, а просто социалните мрежи събуждат някакъв зловещ его-звяр и всички решават, че светът е срещу тях и е черен, и хората са им врагове и

самите те стават лоши и злобни в опит да се защитят

Затова обичам живия контакт. Когато виждаш друго човешко същество пред себе си, а не монитор, имаш склонност да проявяваш повече емпатия и разбиране.

– Как се адаптирате към различните аудитории, защото има хора от най-различни възрасти на събитията ви?

– В началото много се притеснявах от жени на средна възраст, особено когато започвах да говоря мръсотии. Обаче с опита видях, че те са най-отворената и разкрепостена публика. После мъжкарите ме притесняваха,

защото говоря някои неща, които са критични към мачизма

Но когато ги гледаш в очите и те виждат, че не го казваш с омраза, а с разбиране, спират да са толкова лоши. Сега единственото, което ме притеснява е да има деца на събитията ми, защото това, което говоря наистина не са готови за него.

– Има ли stand-up комедиант, на когото се възхищавате или пък черпите идеи от него?

Няма такъв, на когото да не се възхищавам и да не черпя от него. Особено в България, дълго време егото и комплексите ме караха да търся кусури на всички. Сега лека-полека осъзнавам, че ние сме толкова малко и имаме толкова общо и конкретно нещо помежду си, че трябва да се обичаме повече един друг от всички други. Само ние сме толкова тъпи и жадни за внимание, че да излизаме на сцена, да се опитваме да сме смешни и толкова дълго време да не успяваме и търпим това ужасно чувство на провал и неудобство. Трябва просто да сме по-близки от семейство. Никой друг не може да разбере

жаждата и мъката, през които преминаваш, когато оставаш толкова уязвим на сцена

От българските комици, Георги Кючуков ми е дал страшно много. Попивах от него като гъба първите години. Сега се уча на контрол на сцената и структура от Димитър Иванов – Капитана. Дими Деянски ме изкара за пръв път пред хора в България и ми показа, че може да има шеги на световно ниво на българска сцена. Обичам и се вдъхновявам от комедията на Флаш, Петър Евтимов, Кубрат Аргилашки, Бойко Недялков, Моника Найденова, В като Венета, Надя Брайт, Косьо, Къдравия, Ди Ана, Влади Нед, Дон Дон Макнейр. Абе, всички много ги обичам и всеки път като ги видя

много им завиждам за таланта и уникалността, ама се опитвам да е благородно

Един от любимите ми артисти и хора на този свят е Норм Макдоналд. Той е стендъп комик от Щатите. Другият е Патрийс О’Нийл. За съжаление и двамата умряха. 

– Как дойде идеята ви за stand-up шоуто „ДГД“ с вас, Димитър Иванов-Капитана и Георги Кючуков? 

– Дойде свише. Една вечер тримата се събудихме едновременно в три часа сутринта (ние спим заедно в едно голямо тройно легло, но не е сексуално, а приятелско – като трите прасенца) и почнахме да си викаме един на друг “ДГД”, ама не само буквичките, ами целия израз. После почнахме още по-лошо да се псуваме и накрая стигнахме до извода, че трябва да направим едно шоу заедно и да се псуваме от сцената. Засега шоуто е предимно комедия и малко се псуваме, но се опитваме да увеличим второто.

– Комбинацията от вас тримата звучи като няколко часа смях без спирка. Какво да очакваме от него на 30 август, когато ще качите на сцената на Sofia Summer Fest?

– Час и нещо смях без спирка. И много, много любов.

– Подготвяте ли нещо ново в момента?

– Готвя ново шоу, но още не знам как ще се казва. Живот и здраве до февруари ще е готово. Ако не е живот и здраве, ще съм болен или умрял и няма да има шоу. Готвя се психически и за тоя вариант.

– Вие сте от Димитровград, как се промени животът ви, когато дойдохте в София – повече ли ви харесва или често обичате да бягате на по-спокойни места?

– Кой ви каза, че съм от Димитровград?! Отричам това с пълна сила! На личната ми карта до местоживеене пише София. Но да кажем, че го обичам. София също я обичам. Обичам провинциалистите, селяните и селяндурите, софиянците и софийските батки. Всички те са моите хора и заедно ще завладеем света. Само да се организираме малко и ги почваме мръсните чужденци. (И мръсните чужденци обичам, и чистите, де). И с тях сме партия и

само да се организираме ги почваме извънземните

Тях вече никак не ги тача! Стойте си на Алфа Сентаури или откъдето там сте, к’во ми идвате тука да си хвърляте летящите чинии, където намерите?!)

– В САЩ завършвате висшето си образование. Какъв е животът там и защо решихте да се върнете?

– Не знам и аз защо се върнах. А, сетих се! Защото България е много по-яка от САЩ и тук са хората, които обичам и има море, и планина много близо едно до друго, шопската салата, мастика ледена – тея неща. 

– В „Дързост и срамота“ споделяте и истории за семейството ви. Кое е най-важното, на което ви научиха родителите ви?

– Родителите ми ме научиха какво е да си добър и щедър и какво е да обичаш някого безусловно. Иска ми се някой ден да започна да прилагам наученото на практика.

– Коя е най-забавната ви случка от детство, която си спомняте и до днес?

– Веднъж, когато бях на село, драснах от вкъщи без да кажа на дядо ми и цял ден с братовчед ми обикаляхме покрай някаква рекичка. Дядо ми ме намери късния следобед и ме изпрати до нас тичешком, докато ме

цапваше с няколко стръка коприва през краката

Няколко години по-късно нашите ми купиха преносим телефон и вече нямаше такива проблеми.

– Какво друго сте правили или пък бихте искали да работите, освен stand-up-а? 

– Много ме влече актьорлъка, но ми казват, че имам лице на радиоводещ. 

– Изявявате се и като режисьор, а вашият късометражен филм „Горчиво“ беше селектиран от фестивала IN THE PALACE? Моля ви, разкажете малко повече.

– Не само селектиран, ами и пари ни дадоха хората. Спечелихме най-добър пич миналата година. Toва, заедно с първоначалното финансиране от програма “Култура” на Столична община ни позволи да заснемем филма. Сега направихме премиерата там и скоро ще го пуснем по други фестивали. Заедно със стендъп кариерата се изявявам и като сценарист и всъщност от там започна професионалното ми развитие. Ако някой има излишни пари и иска да снима филм да ме намери.

– Какво обичате да правите, когато ви остане свободно време?

– Обичам да ходя на чужди stand-up шоута много. Обичам да си гледам телефона, докато хората около мен на масата са изнервени, че не им обръщам внимание. Обичам после да се оправдавам, че е било нещо за работа, докато всъщност просто съм си гледал лайковете. 

– Ще почивате ли това лято или сте се отдали на работа?

– С Кючука и Капитана ще работим здраво на 30-ти август на Sofia Summer Fest. Можете да дойдете да ме гледате как се потя на сцената. Билети има в Eventim. През останалото време ще пиша и ще си гледам телефона.

– А сега накъде?

– Към протеста “Нито една повече!” на Съдебната Палата.