С последната си изложба „Закрити полета“, която публиката може да разгледа до 21 октомври в галерия Credo Bonum (ул.“Славянска“2), проф. Станислав Памукчиев подлага на изследване

своето досегашно дългогодишно творчество.

В ретроспективен характер, той превежда изкуството си от света на древното-несъзнато, от останките на духовни архетипи, към синтетичните опаковки на съвремието. Картините и обектите, с които добре познаваме Памукчиев,

са поставени в непривична среда.

Те са буквално затиснати от материалите на съвремието, извеждайки на повърхността неспирното напрежение между сакралното и профанното, а „следите от свещеното са подложени на агресията на битовото – функционално, прагматично, повседневно.“

В галерията художника изгражда специфична среда, мизансцен от

„метални мрежи, ограждения, лавици, стъкленици, железни стеги,

покрития от поликарбонат, гума, стъкло, които затварят, стягат, потискат, поругават, но и пазят, охраняват останките от, лично преживяното, съкровеното,

следите на емоционална и духовна памет.“

В подготвяната повече от 2 години изложба „Закрити полета“, Станислав Памукчиев представя в галерия Credo Bonum три инсталационни групи. „Стълбата“ работи с универсалните символики за пътя и изкачването. „Биографично“ е серия от обекти, затворени и архивирани в стъклени кутии, които свидетелстват за следите на живяното, за парчетата емоционална и духовна памет. Трите картини от серията „Молитвено“, постепенно се скриват,

зад синтетични материали, под натиска на метални стяги.

Както художника сам казва за работите си: „Това не е мрачно предчувствие за несбъдване, а събиране на воля за откриване на път и смисъл. Това е реакция – отговор на тоталната секуларизация, на духовната нищета на нашето опредметено живеене.“