Яна Борисова, една от най-изтъкнатите ни съвременни драматурзи, която преди броени дни беше отличена с награда „Аскеер“ за драматургичен текст, влиза в селекцията на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ с два спектакъла по едни от последните нейни пиеси. Във втория ден от програмата на фестивала бяха показани спектаклите „С гръб към залеза“ и „За любовта“, на които се насладиха зрителите в морската столица.

Ето какво сподели Яна Борисова за своето творчество и какво е значението на любовта за нея:

-Първото ви драматургично произведение е „Малка пиеса за детска стая“, което печели и конкурса на Театър 199 за камерна пиеса през 2007 г. Казвали сте, че това отличие ви е дало самочувтвие да продължите да пишете текстове за театър. Какво се промени за тези години в отношението ви към театъра, към процеса, към езика и начина на изразяване?

-Промени се всичко, защото аз самата се промених. Отношението ми към театъра винаги е било свързано с изумление и с трепет. Преди ги търсих, за да ги изпитам. Сега се опитвам да събудя тези чувства у публиката, но най-вече у актьорите. Преди се занимавах основно с текста и се опитвах да свърша моята част от работата максимално добре, сега ме вълнува най-много енергията, която се разменя между тези, които са на сцената, и хората в залата. Усещането ми за театъра се промени и вече не е свързано с конкретно пространство, а с

емоционалните територии, през които преминаваме с екипа, с който работя.

Открих и нуждата ми да усещам някаква истина, през която да прекарвам текстовете си. Може да е притеснение, може да е любов или страх, или някакъв друг вид вълнение, но трябва да бъде непосредствено и да се изпитва в момента. Към езика, който аз използвам на сцената, добавих и музика. Тя казва много неща, които аз лично не успявам. За мой късмет работя с Милен Кукошаров – изключително талантлив композитор с фин усет за неизреченото, което има нужда да се освети.

-Изпитвате ли творческа ревност към текстовете си? Успявате ли да се доверите на режисьорите?

-Избирам много внимателно хората, на които доверявам работата по моите текстове. Щом съм избрала да работя с някого, значи му имам доверие.

-Театралният фестивал „Варненско лято“ представя два спектакъла по ваши текстове – „С гръб към залеза“ и „За любовта“. Обединяващото между тях е темата за любовта. Какво е нейното значение за вас и как според вас тя кореспондира с публиката?

-Любовта е тема, която кореспондира с всяка публика, независимо от географското ѝ местонахождение. Ако успееш да разкажеш една история добре, тя се превръща в писмо с хиляди адресати, което не се нуждае от превод.

Любовта е моята голяма страст, моята голяма тема, която аз винаги ще следвам, а тя винаги ще ми предстои.

Споделянето и признанието, че ние всички изпитваме чувства и това не е срамна или забранена тема се оказа вълнуващо преживяване за всички, които идват да гледат нашите спектакли. Хората продължават да имат нужда от доказателство за това и ние им показваме, че това е едно не толкова страшно, но много полезно упражнение. Правим го на сцена пред много хора. И на тях им харесва.

Цялото интервю с Яна Борисова можете да прочетете в блога на МТФ „Варненско лято“.