Обединени от общата кауза да насърчават четенето, да променят средата и да предотвратят тревожната статистика за функционалната неграмотност сред подрастващите в България, Асоциация „Българска книга“, Фондация „Четене“ и Сдружение „Книги и четене“ организираха кръгла маса на тема „Четенето е грамотност“.

Събитието се състоя на 7 декември 2023 г. в НДК като част от програмата на Софийския международен панаир на книгата. То събра на едно място представители на държавни институции и неправителствени организации, председатели на асоциации, специалисти по четене и журналисти. Модератор на кръглата маса беше Илия Вълчев, университетски преподавател и журналист.

Участниците представиха

основните проблеми, свързани с функционалната неграмотност

в страната ни, Те изявиха готовност за работа по „Национален план за четенето“, заложен като стратегия в „Националния пакт за четенето“, учреден на 17 ноември 2023 г.

„Резултатите от PISA не са резултати единствено на нашите младежи, те са на цялото общество. Решението на проблема започва с обединението на усилията ни и с намесата на институциите“, заяви Десислава Алексиева, председател на УС на Асоциация „Българска книга“.

На 5 декември 2023 г. данните от международното изследване PISA отново показаха, че

подрастващите не умеят да четат с разбиране,

да осмислят и анализират средно дълъг текст. Функционалната неграмотност се отразява на всички сфери от обществения живот и води до влошаване на качеството на средата.

„Решенията, заложени единствено в сферата на образованието, културата и здравеопазването, видимо не работят. Това доказват и данните на Световната банка за индекса на човешкия капитал от 2020 г. Дете, родено в България, може да развие само 61% от потенциала си, ако завърши пълния цикъл на образование и получи пълни здравни грижи. Стратегията на седемте организации, стоящи зад „Националния пакт за четенето“, е

да бъде променена средата като цяло“,

допълни Валентина Стоева, председател на фондация „Четене“.

Всички присъстващи подкрепиха идеята, че всеки трябва да разпознае четенето като основен фактор за развитието на едно демократично и икономически стабилно общество. Виктория Бисерова, председател на УС на сдружение „Книги и четене“ е на мнение, че в самото начало на промяната е

ясното дефиниране на основните научния понятия „четене“ и „книга“,

върху които стъпва стратегията на „Националния план за четене“.

Изпълнителният директор на фондация „Глобални библиотеки“ Спаска Тарандова представи ситуацията през погледа на библиотекарите. Техният опит е показал, че „равният достъп до образование и култура може да стане през училищата и библиотеките. Необходимо ни е изграждането на добра и приобщаваща среда, в която децата от ранна възраст да разберат колко важни са книгите, независимо от техния формат и от времето, в което живеем“.

Ролята на държавните институции е ключова и крайно необходима,

когато става дума за обединение в национален мащаб. Светослав Желев, ръководител на сектор „Национален център за книгата“, изрази своите опасения, че въпреки общите усилия, без финансовата подкрепа на държавата, промяната и насърчаването на четенето във всички населени места и училища в България са невъзможни.