Унгарският режисьор Бела Тар ще получи наградата за цялостно творчествох на Международния филмов фестивал в Керала, Индия (IFFK). Той ще се проведе от 9 до 16 декември. В рамките на осемдневната фестивална програма ще бъдат показани 184 филма от 70 държави.
Наградата включва парично възнаграждение и скулптура. Шест от неговите филми ще бъдат показани на фестивала. Тар ще получи приза от главния министър Пинарай Виджаян на церемонията по закриването на фестивала на 16 декември.
Бела Тар – обикновеният режисьор с необикновен стил
Унгарският режисьор Бела Тар се сбогува с активното кино на 55-годишна възраст през 2008 г. със 146-минутния филм „Торинският кон“. Премиерата на филма, състоящ се от 30 кадъра, беше през 2011 г.. Зад гърба си Тар има девет игрални филма, които го издигат в пантеона на световното кино. И благодарение на които често е наричан и му легенда, мастър, модернист, визионер и други. Макар Тар да определя себе си като „най-обикновен филмов режисьор“. Унгарецът започва да снима любителски филми на 16-годишна възраст. А на 22 години получава шанс да заснеме пълнометражен филм, „Семейно гнездо“ (1979), в студиото на Бела Балас. Ранният етап от кариерата на режисьора, който включва филмите „Семейно гнездо“, „Аутсайдерът“ (1981) и „Сглобяеми хора“ (1982), е
белязан от социални теми,
документален стил на заснемане, близък до cinéma vérité. В основата на творчеството му обаче са неговата особена естетика и мрачните визии на посткомунистическия пейзаж, особено в „Проклятие“ (1988), 432-минутен филм „Сатантанго“ (1994) и „Веркмайстерови хармонии“ (2000).
Отличителният му стил се дължи на черно-бялата, омагьосваща кинематография, заснета в дълги кадри, и
виртуозно хореографираното движение на камерата,
хипнотизиращо движеща се покрай опустошени, меланхолични, строги и загадъчни образи, което в крайна сметка води до определянето Тар като радикален режисьор. Определния, към които Тарр никога не се е стремял да влиза, но които все пак го описват най-точно: свободен, радикален, революционен.
