Археолози откриха останки от дворец на 4500 г. в древния шумерски град Гирсу, днешен Телло в Южен Ирак. Изследователите от проекта „Гирсу“ са използвали технология и фотография с дрон, за да идентифицират подземните останки. Неизвестеният досега комплекс се намира в археологическия обект Таблет Хил в съвременния иракски град Телло.

По време на пресконференция в иракското посолство в Лондон

дворецът беше описан като „люлка на цивилизацията“

и „един от най-важните обекти на културното наследство в света, за който знаят много малко хора“.

Това се дължи на статута на Гирсу на един от най-ранните известни градове в света. Шумерите се свързват с възникването на писмеността. Те създават първите градове и първите правни кодекси между 3500 и 2000 г. пр. н. е., което ги прави една от първите цивилизации в древния свят.

Миналата есен отново в Таблет Хил бяха идентифицирани стени от глинени тухли и бяха открити повече от 200 клинописни плочки с древна шумерска писменост в купчини от развалини. Всички намерени останки са спасени и отнесени в Иракския музей в Багдад.

Открит е и храма Енинну –

главното светилище на шумерския бог Нингирсу, едноименния град. Храмът „Бялата гръмотевица“ е бил един от най-важните в историческата област Месопотамия. Преди неотдавнашното му откриване храмът е бил известен само по древни надписи, намерени на мястото на теренните проучвания преди 140 години.

Откритието е направено в рамките на многогодишна съвместна инициатива

на Държавния съвет по антиките и културното наследство на Ирак и Британския музей. По време на пресконференцията директорът на проекта „Гирсу“ д-р Себастиан Рей разказа пред информационната агенция PA как откритието най-накрая го е накарало да се почувства утвърден.

„Спомням си, че когато започнах през 2016 г., никой не ми вярваше“, казва Рей.“Ходих на международни конференции и всички основно ми казваха: „О, не, ти си измисляш, губиш си времето,

губиш финансирането на Британския музей,

британското правителство. Имах и други поддръжници и хора, които вярваха в този проект, и затова просто упорствахме. Разбира се, имаше и изследователски елемент. Обучението също беше важна част от процеса. Дори и да не бяхме открили храма, пак щеше да е невероятно преживяване.  Но е важно, че стигнахме и до  храма.“