Ценителите на италианския Ренесанс могат да са благодарни на технологията за разпознаване на лица, чрез която беше разкрита изгубена картина на художника Рафаело. Изследователски екип от английските университети в Нотингам и Брадфорд установи, че има 97% шанс мистериозното платно, изучавано от историци на изкуството в продължение на десетилетия, да е дело на прочутия майстор.

Експертите са направили

сравнение, използвайки система за лицево разпознаване с изкуствен интелект.

Тази програма е била разработена от професора по визуални компютри в университета в Брадфорд, Хасан Угайл през 2002 г.

Дълбока

невронна мрежа, която чрез машинна технология обработва данни в слоеста структура, проведе директно лицево сравнение

на двете картини. Следствие на това беше заявена висока статистическа вероятност, че един художник е създал и двете произведения. Установено е, че двете Мадони имат 97 процента прилика, с 86 процента прилика за бебето Исус. Изследователите твърдят, че

сходство от 75 процента или повече се счита за идентичност на произведенията.

„Разглеждането на лицата с човешко око показва очевидно сходство, но

компютърът може да вижда много по-дълбоко, отколкото ние, в хиляди измерения,

до ниво пиксел“, казва Угайл в изявление. „Моите колеги и аз заключихме, че идентични модели са използвани и за двете картини и несъмнено са от един и същ художник, а именно Рафаело,“ допълва той.

Технологията може да разкрие неща, които са били скрити като тази  изгубена картина, допълва изявлението на Хасан Угайл, Адам Лоу, директор на студиото за изкуство и цифрови технологии Factum Arte и основател на Factum Foundation. „Подозирам, че изучаването на повърхността ще се окаже по-точно от разпознаването на лица. Картината е репрезентация, в този случай репрезентация на лице – триизмерна форма, медиирана чрез боя с четка. Винаги ще има стилистични следи и

софтуерът за разпознаване на образи може да помогне за разкриването им“,

завършва той.

Лоу работи с машинно обучение, за да идентифицира характерните следи от начина, по който художниците рисуват с боя върху повърхността. По неговите думи „това се нарича стил на художника, но в действителност това е информация, която е вградена в повърхността на картината.“.