Заченати в самота, стиховете на Виктор Пасков излизат в нова книга.

Първата ми среща с него беше с „Германия – мръсна приказка“. Роман, чиято горчивина полепва по небцето ти. Дразни те, става ти неудобно, тягостно на моменти и въпреки това (или може би, точно заради това) продължаваш да го четеш. „Има нещо опияняващо в този автор“, казах си тогава. Още неподозираща какво ще ми се случи със следващите негови книги и колко любим автор ще ми стане впоследствие.

Последва „Балада за Георг Хених“ – може би най-докосващият съзнанието и чувствата роман в историята на бългрската литература като цяло. „Балада“-та не се чете, тя се преживява.

С ентусиазъм и вече подготвено читателско око и съзнание навлязох в „Аутопсия на една любов“. Това е книгата, с която съзрях. Книгата, с която се влюбихме, мечтаехме, дишахме и изтръпвахме. Заедно. Защото книгите на Виктор Пасков не са просто хартиени носители на думи и истории.

Те оживяват в ръцете ви.

Виктор Пасков сякаш се обръща директно към всеки един от нас, читателите. Той говори, плюе, свири, разказва и мълчи заедно с нас. А на теб не ти остава друго, освен да четеш ред след ред, страница след страница, докато най-накрая не го пуснеш да влезе в живота ти. Завинаги.

Сега, 13 години след смъртта му, на бял свят се появява поезията му. „Стихотворения“ на Виктор Пасков побира в себе си баладите, „заченати в самота и съмнения“, които се превръщат в най-съкровеното наследство, което Виктор завещава на световната литература.

На 7 ноември от 18:30 ч. в Литературен клуб „Перото“ ще се състои вечер в чест на новата книга. Вечер, посветена на думите на Пасков.

Модератор на вечерта ще бъде Захари Карабашлиев, а в събитието ще се включат двамата съставители на сборника заедно с Карабашлиев –писателят Георги Господинов и поетът Иван Ланджев, както и френската българистка и преводач, професор по българска литература във Франция и основател на първата бакалавърска програма по български език в Париж проф. Мари Врина – Николов.