Жената с главно О говори за стендъпите, които се превръщат в бестселър, за едно турне-близнак на „Последния ергенски запой“ и за смеха като терапия

• Изживяването ни на One Night Stand е повече от оргазъм

• Винаги на „Министър на Щастието“ някъде на 15-тата минута някой става и си излиза

• Смехът е терапия, а когато през него минават наболели теми, лекува двустранно

• Моят отбор е моето семейство

Оля Малинова е жената с главно О в българския стендъп. Докато приятелите ви боцкат настървено картофки и прокарват с бира сочни лафове за секса, някой споменава неин спектакъл. И масово се чува „ООООО!“. На мен ми се е случвало. И възклицанието винаги е звучало така, все едно те изстрелват със совалка в космоса, докато ти масажират петичките. И никога като „О“-то, което се чува по време на експанзивна епилация на места, за чието съществуване не си и подозирал. На 7 март с „Три жени на микрофона“ разпродадоха НДК за пети пореден път. После пренесоха пътуващата си смехотерапия в турне. Останлото е история, която обсъждаме тук.

– Оля, разпродадохте зала 1 на НДК за пета поредна година с One Night Stand. Как си обясняваш факта, че стендъп форматът ви става по-масов и популярен от Веско Маринов?

– По-известни от Веско Маринов ще станем след още мноооого години, но е факт, че това, което правим, освен на световно ниво е и с дълбок смисъл. Хората имат нужда от смях. Смехът е терапия. Когато през него минават най-наболелите теми и най-проблемните ни части от реалността- то той лекува двустранно. Показва ни, че можем чрез смях да минем през трудни моменти и че е важно да не се взимаме много на сериозно. Защото самият живот е стендъп понякога.

– Какво е усещането да разтвориш гръдния си кош с истории пред 5000 души? Все пак ти си една жена срещу света в този момент, нямаш подкрепление от хор, астролози, оплаквачки, акробати…

– Винаги ми се е искало да имам балет, например, нещо, което да вземе за малко вниманието от мен. Усещането е поглъщащо. Сама, срещу хиляди души. И сега следва да си разкажа историята. Дали ще ме разберат? Дали тях ги вълнуват същите неща? В повечето случаи – да. Особено когато това е One Night Stand. Не мога да кажа същото за силно противоречивия ми спектакъл „Министър на Щастието“, където със силно експлицитен език поставям на една плоскост неща, с които хората по принцип се гордеят и ги разнищвам до атомно ниво. Но на One Night Stand всяка година се говори по теми, които са много близки до сърцето на цялата ни аудитория и изживяването, дори и за новите момичета, винаги е повече от оргазъм.

– “Tри жени на микрофона“ станаха шест тази година. Разкажи за новите попълнения в комедийните ви редици. Какво в биографията им прави One Night Stand още по-цветен и трещящ?

– Новите ни попълнения за поредна година са цветни, интелигентни и много, много смешни жени. Наталия Атанасова е може би най-известният чистач на котешки тоалетни, самият пророк на Котаракът Румен и е жена, която не разбира колко е фатална за нашето време и за своята реалност. И това е много смешно.

Козата Ани (д-р Бобадова от ветеринарна клиника „Добро Хрумване“) е една цяла вселена. Тя обича хората, макар да не го осъзнава, но всеки път, в който се впусне в тяхното изследване се оказва, че този мозък може повече.

Прея е популярна певица, която е преминала през много успешни предавания и формати. Като единствена цветнокожа жена в One Night Stand, тя ни смразява с историята си и с това колко е трудно да се слееш с тълпата. А и колко е безсмислено понякога.

Новата ни водеща тази година- Анна Цолова, е добре познато име, което освен с професионализма и опита си се слави и с това, че е била неудобна. А ние точно това харесваме- неудобни жени, с неудобни истини под ръка.

– Какво ще кажеш на тези, които не спират да се бият в челото с репликата „Добре, бе, жени говорят за секс, и цело НДК умрЕ да ги слуша! Как така?“.

– Сексът е запазена територия за жените и е време всички да се съгласят с това. Ако няма жена- няма и секс, и това е основна причина жените да отнасят толкова пренебрежително отношение от мъжете понякога. Жената има огромна сила и контрол. И това не е толкова удобно. Жените винаги са говорели за секс, и ще продължават да го правят. Просто има огромен страх от това какво ще си кажат една на друга, и дали смехът няма да е на нечий гръб. Ето така.

– Поправи ме, ако греша, но мисля, че за пръв път тръгнахте с вашата сторителинг смехотерапия и на турне. Разпродадено е и вече кметове ти подаряват гербери. Нещо друго интересно случва ли се? 

– Това турне се развива като във филма „Последния ергенски запой“. Освен, че се озовахме в казино, изядохме всички свински уши по пътя си, изпихме много бутилки вино, пяхме в колите, смяхме се по хотелските си стаи до сутринта, и свършихме страхотна работа. Турнето се оказа много печеливша комбинация и всяко място, на което играхме, носеше своята публика и енергия. Невероятно е как в различните градове хората се смеят на различни неща. Можеш да видиш какъв е животът в един град само от една вечер стендъп с жителите му.

– Имаш ли си специален ритуал преди да излезеш на сцена? Виждала съм те как гледаш свои записи преди началото на шоуто и ума ти жонглира с всяка пънч реплика, точно като боксьор, чертаещ стратегията преди да излезе на ринга.

– Въпреки, че изглежда като магия, или нещо, което си измислям на момента- всичко, което правя е работа, работа, работа. Смятам, че публиката ми заслужава най-доброто, а то не се ражда в посредственост, с къси шегички и лист с пищови на сцената.

Подготовката за едно шоу започва месеци преди това. Винаги се съветвам с поне двама човека по текста си, слава богу – съм заобиколена от хора като Елисавета, Красимира и Стоян Радев, които са абсолютни крале на съдържанието и винаги много са ми помагали. След като имаме текст, идва време за истинската работа. Малко преди да изляза на сцена си гледам текста. Маркирам си моменти. Гледам се в огледалото. Надувам Сам Смит в слушалките. Скачам. Дишам. Пия чаша шампанско. Или смуча валидол. Зависи от фазата на луната. Но сценичната треска е моя най-близка приятелка и май никога няма да ме остави.

– Какво е да си „Министър на щастието“, Оля? Стендъпът ти е разбиващо смешна ода за женския оргазъм. Той е брутално откровена ода и за куп други неща, но важното е, че надписът Sold Out грее над всяко твое събитие и никой не напуска залата до последно.

– Виж, за последното не съм сигурна. Понякога на този спектакъл идват хора, които не знаят какво ги чака. Прочели са стенд-ъп и идват и очакват да видят нещо в стил „Комиците“. А то е точно обратното. Винаги на „Министър на Щастието“ някъде на 15-тата минута някой става и си излиза. Просто не му понася. Има чувствителни хора. Има хора, които не искат да се говори, мисли и да се смее на сексуална тематика. И това е напълно ок.

Аз съм избрала тази тематика и не случайно „Министър на Щастието“ е отделен спектакъл, доста по-hard core от другите ми проекти. Фактът, че всеки спектакъл е разпродаден говори за нуждата на много хора да се освободят и да послушат малко по-мръсни шеги. Следващият такъв спектакъл е на 25 април в Sofia Live Club и билети все още има, макар и само стандартни.

– Отстрани „Министър на щастието“ изглежда супер веселба, но чисто актьорски задачата ти е свързана с екстремно количество текст и зверска градация на настроението. Ако това беше спорт, ти си състезател за олимпийски медал. Кое ти беше най-трудно в процеса по изготвяне на това шоу?

– Може би фактът, че шоуто е 70 минути, което е около 20 страници текст. И нито една буква от този текст не трябва да я забравям и да я спестя на публиката. Стендъп форматът е сериозно кардио, в което над час се мяташ по сцената, тичаш в Древна Гърция, кацаш на летището в Сау Пауло, влизаш в казиното на хотел „Черно Море“ и ако не го направиш с цялото си тяло и душа няма как хората да „тръгнат“ с теб на това пътешествие. Това, което правя, е адски трудно и се възхищавам на всички колеги и хора в този бранш, защото е много трудна задача да бъдеш enterntainer.

– Продуцент си на първия queer stand up “Смей се с GLAS”. Кое те провокира да разровиш съкровищницата с хумора на хомосексуалните?

– Куиър хората около мен са едни от най-смешните и забавни хора, които познавам. Може би още на втората година, в която продуцирах стендъп видях, че това е невероятен канал за сериозни теми, казани по смешен начин. И още тогава си казах, че ще направя такова шоу.

В България темата и въобще съществуването на ЛГБТ+ хора е някакво табу. Все едно те не крачат сред нас, не работим с тях в офисите, няма ги в шоубизнеса и не съществуват. Което е проблем. За мен, за теб, за нашите деца, за техните връстници и приятели. Да дам възможност на тези хора да излязат на сцена и по много смешен начин да разкажат за проблемите си беше голямо удоволствие, защото тези проблеми са много сериозни. А да ги направим смешни си беше истинско изкуство.

Резултатът не се забави. И на двете издания имаше хора в публиката, които плакаха. Не от смях. А такова преживяване истински пречиства и човекът на сцена, и публиката.

– Как избра героите на „Смей се с GLAS“? Или те избраха теб като човек-локомотив, който телги машината на забавлението в правилната морално посока за тях?

– Избрах ги по качества. На първо място – забавни хора от общността, които са активисти и искат да помогнат други като тях да имат по-лесен живот. И, разбира се, хора с работна етика, които са отговорни и дисциплинирани, защото стендъп форматът е много, много, много работа.

– Какво прави Оля, когато не е „Министър на щастието“ и не обира малинажа за бестселър виното си?

– Почива си, спи следобед. Чеше си кучето по корема и яде сладолед със сина си.

– Колко важна е подкрепата на семейството ти, когато си в такъв комедиен екшън?

– Много често чувам страшния комплимент „Не знам как го правиш“. А отговорът е много лесен. Без майка ми, която ми помага с детето, нямаше да мога нито един град да посетя с турнето. Без съпруга ми, който е най-големия ми фен, нямаше да мога нито една фактура да платя и нито един ексел да попълня. Всичко, което съм постигнала, е много отборна игра и моят отбор е моето семейство.

– Синът ти гледал ли е някой от стендъпите ти, дори в демо версия, ако си репетирала нещо частично вкъщи?

– Гледал е всички One Night Stand и много се е смял. Знае някои от шегите на Елисавета наизуст. „Министър на Щастието“ няма да гледа поне до 18 годишна възраст, смятам всички вече знаем защо (усмихва се).

– Какво ти липсва, за да си напълно щастлив човек?

– Мелатонин, Витамин Д, К, малко магнезий и повече спорт. Всичко друго е около мен и си ме прави доста щастлива.

Фотокредит: „Три жени на микрофона“, Joy Station