• Това, че не ме приеха в НАТФИЗ, беше сигнал, че не е правилното място.
• Бях бурен тийнейджър – сцената ми помогна да се справя с емоциите си.
• След снимките на “Диада” родителите ми ме посрещнаха с огромна пържола, телефон със силен интернет и плаж. 
• Следващата стъпка в кариерата ми е Лондон, подписах с агенция.

Маргарита Стойкова е едно 19-годишно момиче, което въпреки крехката си възраст пое на плещите си изключително тежка задача – превърна се в

емблема на борбата с тормоза в училище.

Филмът “Диада”, в който играе главна роля, не остави никой от зрителите безразличен. Дали заради невероятните сценарий, режисура и актьорска отдаденост, или защото зададе онези въпроси, които много хора до момента се страхуваха да повдигнат – той очаквано се превърна в боксофис хит. Съществува обаче и аспект, по-впечатляващ дори и от успеха на филма – отзвукът. Маргарита споделя пред Art Portal, че още получава съобщения от ученици, които са ставали

жертва или свидетели на насилие.

Опитва да отговаря на всяко от тях, защото може би именно тя е човекът, който ще осигури спокойствие и приятелско рамо на децата. Задачата ѝ е изключително трудна, но в крайна сметка и тя, и филмът биват възнаградени… с няколко отличия на “Златна роза”, голямата награда на Cottbuss Film Festival в категория U18 Youth Film Competition и

Grand Prix в категорията Just Film

на фестивала Black Nights Film Festival в Талин. “Диада” я превърна и в най-младата европейска изгряваща звезда за тази година. За детството, пътя ѝ нагоре по стълбичката на успеха, мечтите и стремежите разговаряме с Маргарита Стойкова. 

– Здравейте, г-це Стойкова, получихте награда за “Европейска изгряващата звезда” за превъплъщението си във филма “Диада”. Как едно 19-годишно момиче като вас се справя със славата?

– Винаги съм обичала да бъда под светлината на прожекторите. Преди се занимавах с YouTube и танци, социалните мрежи са били част от живота ми още от ранна възраст. Чувствам се чудесно, но е малко изтощаващо да си медийна личност – налага се да се държиш на ниво, където и да си. И все пак – усещам, че славата ми дава възможност да влияя положително на хората, да им помагам, което много ми допада.

– Когато сте решили да се явите на кастинг за ролята на Дида в “Диада”, режисьорът Яна Титова не е смятала, че сте подходяща за ролята. Как успяхте да ѝ докажете обратното?

– С Яна Титова сме работили и по други проекти заедно преди “Диада”. Самата аз научих едва след заснемането на филма, че е искала аз да изиграя главната роля. Спомням си, че преминах прослушването от първи кръг. Явно тогава е видяла нещо в мен и е решила да експериментира. Така преминах и през следващите 6 кръга. Нямам представа как съм успяла да я убедя да ми даде ролята. За себе си обаче мога да кажа, че още от първата сцена усетих героинята си. Почувствах я някак близка. 

– По време на снимките сте нямали възможност за контакт с външни на продукцията хора, подложена сте и на строга диета. Много актьори се чувстват смазани психически след подобни тежки роли. Усетихте ли негативен ефект върху самата себе?

– Наистина

бях на много стриктна диета и без телефон

по време на целия снимачен процес. Когато приключихме, отидох на морето при родителите си. Те ме посрещнаха с огромна пържола, телефон със силен интернет и плаж. Трансформацията от Дида към Маги беше много бърза. Въпреки това – дълго време след заснемането на филма ми беше трудно да се отърся от всичко преживяно. По определен начин

Дида винаги ще остане вътре в мен –

все пак е и първата ми главна роля. 

– Като тепърва прохождаща актриса вероятно сте получавали десетки препоръки от Яна Титова. Позволи ли Ви обаче да вложите поне малка частица от истинската Маргарита Стойкова в образа?

– Със сигурност. Тя никога не се е придържала стриктно  към сценария. Винаги сме имали моменти на импровизация. Яна обича да вкарва нещо различно в сцените според обстановката. Това много ми допада при нея. Прекарахме  4 месеца заедно преди заснемането на филма. Именно тогава разнищихме и изградихме образа на Дида. 

– Ставала ли сте жертва, или свидетел на тормоз в училище?

– Тормоз в училище винаги е имало и вероятно ще продължи да има. Не съм влагала лични мотиви във филма, защото знам, че това понякога може да повлияе в грешна посока. Със сигурност обаче

съм ставала свидетел на тормоз,

докато бях ученичка. Смених доста училища по време на обучението си – срещнах се с различни деца и учители. Въпреки това обаче не се бях замисляла за деца като Дида – какво се случва с тях. Филмът доста ми помогна, за да разширя кръгозора си в тази посока. 

– Смятате ли, че насилието в учебните заведения е тема табу у нас. Ако да – на какво се дължи това?

– Този проблем винаги ще бъде тема табу. Радвам се, че филмът нашумя доста в тези среди. Мисля, че успяхме да отворим дискусия по темата. Самите ние от екипа често посещаваме различни учебни заведения и си говорим с учениците. Предоставяме възможност на децата да изкажат това, което виждат и чувстват, без да се страхуват. Имат ни доверие,  тъй като самите ние вече сме показали голяма част от проблемите им на екрана. Много деца се

свързват с нас в социалните мрежи с апели за помощ.

Има видима промяна, но е необходимо още време. 

– С екипа на филма проведохте дискусии с ученици. Какъв съвет дадохте на всички онези от тях, които са се превърнали в жертви на тормоз?

– Съветваме ги

да намерят човек, който ги кара да се чувстват в безопасност.

Понякога това не е родител или учител.  Винаги ще има поне един човек, който ще ги разбере. Въпросът е да се открият пред него. В “Диада” частната учителка на Дида по английски е единствената, която вярва в нея. Аз също се старая да отговарям на някои от съобщенията, които получаваме от деца в социалните мрежи. Може би за някого аз ще бъда човекът, който осигурява спокойствие.

– В “Диада” и “Татковци” се превъплъщавате в ролите на проблемен тийнейджър. Какво дете бяхте в действителност?

– Имах страхотни учители, които желаеха да ни научат на нещо, но природните науки никога не са ми били интересни. Обичах историята. Заради това си избрах и такъв профил. Имах доста бурно тийнейджърство. Мисля, че това, което най-много ми помогна да се справя с емоциите си, бяха танците и сцената, защото там може да си всеки. 

– Още от 6-годишна се изявявате в танцовата школа на своята майка. Какво ви вдъхнови да замените танците с актьорското майсторство?

– В началото не харесвах танците. Чувствах се принудена да посещавам залата, защото е на майка ми, а аз съм момиче. Беше убийствено занимание, но в крайна сметка го заобичах. От малка

обожавам сцената и прожекторите –

да се изявявам. Знаех, че искам да се развивам в тази сфера, но не смятах, че танците са дейността, с която бих се занимавала цял живот. Пеенето не ми се отдава, затова се насочих към следващия логичен вариант – актьорското майсторство. В Пловдив нямаме школи и мечтата ми си остана на заден план, тъй като бях и твърде малка за училището за сценични кадри в града. В един момент реших да си направя YоuTube канал. Понякога най-неочакваните и малки “частици” от живота те водят до това, което си роден на правиш. Именно тези малки неща ме направиха актриса.

За пръв път не се чувствам отегчена.

Пробвала съм страшно много кръжоци, почти всички видове спорт и винаги всичко ми е омръзвало. Актьорството е първото, което задържа интереса ми за толкова дълго време. 

– Вече сте участвали и в драматична, и в комедийна продукция. В коя от двете се чувствахте сякаш “плувате в свои води”?

– Чувствам се в свои води, когато съм пред камерата. Няма значение какъв жанр ще бъде филмът. Бих опитала от всичко, което е възможно. Според мен комедията е жанр, който се изиграва по-трудно, така че

бих искала да пробвам да снимам романтична комедия.

След “Диада” ми се ще хората да ме видят в друга светлина – във филм за душата. 

– В свое скорошно интервю твърдите, че България не е искала да останете тук. Отказът от НАТФИЗ ли Ви подтикна да мислите по този начин?

– Да, попитаха ме дали бих искала да опитам да кандидатствам отново в НАТФИЗ, но вече не съм на това стъпало в живота си. Нищо не се случва без причина. Фактът, че не ме приеха, за мен беше сигнал, че това не е правилното място. Според мен актьорското образование не е задължително, но понякога е важно. Благодарение на него, човек може да проследи различни нюанси, които не могат да бъдат открити единствено чрез практикуване. Бих излязла от България и учила в чужбина. Разбира се,

бих се върнала да работя тук,

ако има нови проекти.

– По време на фестивала “Берлинале” сте получили предложения за работа от лондонски агенции. Великобритания ли е в следващата спирка в актьорската Ви кариера?

– Да, пътят ми тръгва натам. Надявам се, че нещата ще се получат. Обожавам Лондон и смятам, че може да ми даде много. Обичам да грабвам всяка възможност по пътя си. Преди да заминем за “Берлинале” с Алек и Яна известно време правихме проучване относно агенции във Великобритания, защото винаги съм казвала, че ако ще уча в чужбина, то със сигурност би било там. Сведохме опциите до 3 и когато бяхме на фестивала – се срещнахме с представители на тази, която ми допадна най-много. Те ми

предложиха да подпишем договор.

Към момента изготвяме документацията. 

– Ще Ви видим ли в нови български филмови, или театрални проекти?

– На театралната сцена също имам представление, режисирано от Яна Титова. В него участваме 7 момичета, казва се “Мамо” и го играем на сцена “Дерида” веднъж месечно. Текстът не е драматургичен – създадохме го сами, което го прави още по-вълнуващо. Колкото до бъдещи проекти – до момента не съм търсена, но се надявам и това да се случи преди да замина. Все пак съм родена тук, ще ми се да работя по още много проекти у нас.