В последните месеци играта на доверие, това противоречиво, подводно и несигурно трасе, в което козовете често се раздават в последния момент, се предаде победоносно в името на българското кино. В рамките само на 2-3 месеца

зрителите с отношение към родното филмово производство гласуваха “за” на заглавията, подписани от български продуценти и режисьори,

като заслужаващи времето, прекарано в салона. А най-актуалната новина по темата е, че премиерният “Игра на доверие” се качва за втора седмица на позиция – най-гледан български филм. За да сме точни –

говорим за над 15 000 зрители от цялата страна.

Добър отзвук на филм с трилър елементи и тежки поуки за преглъщане. Очевидно развлекателната индустрия не винаги печели залозите.

Със сигурност

успехът зад личната история от биографията на Яна Маринова трябва да се отбележи,

защото публиката у нас, предвид голямото предлагане, става все по-изискваща. Все по-високи са очакванията, че филмът ще отговори едновременно на какво ли не. Сюжетна експертиза, максимално близка до документален наратив, че кастингът и актьорската игра, ще са удар в десетката, а визуалното изпълнение ще е нарицателно за майсторство…

Дали всичко това ще влезе в определенията за режисирания от Мартин Макариев “Игра на доверие”, предстои да разбираме постепенно. Амбицията на екипа да дава заявка за това обаче, са сериозни. На първо време следва да се оцени силният ефект, който предизвика с появата си историята на две жени, майка и дъщеря, подчинени на еднакви обстоятелства в живота си.

Силният ефект тук, освен на режисьорска заслуга, се дължи и на

болезнената публична необходимост, от последните години, да се говори повече и повече за домашното насилие.

За различните му прояви, за маските, зад които влиза в дома ни, за оръжията, с които ни подчинява.

Оттам тръгва филма, това е сякаш и сред най-пиковите въпроси сред българското общество в момента. След зачестилите смъртни случаи на жени, главно причинени от техните партньори,

ако законът мълчи или е в невъзможност да разреши казуса, то поне нека изкуството опита да отвори разговора на още едно ниво.

Така, че “Игра на доверие” може да се разглежда като артистичен отговор на безгласния вик на множеството анонимни жертви на физически или психологически тормоз у дома. Актрисата и продуцент Яна Маринова, която ще видим в актьорския състав говори открито, че дълго време е агитирала Мартин Макариев да се заеме с тази нейна лична, семейна драма.

Историята в сърцевината на филма е на майката на Яна (в чието превъплъщение влиза Маринова),

а периодът е късният етап на социализма, когато преминава и детството на Яна Маринова. Втората сюжетна линия представя дъщерята Елена (в ролята Луиза Григорова), в чийто живот агресията също не закъснява , макар и ласкателно облечена като любов и обещание за щастие.

Къде, в този покварен кръг, на криворазбрана обич е зелената стрелка, сочеща изход?

Доколко спасението е въпрос на характер или външни обстоятелства като режим, социален статус или просто желание за промяна? Да станеш от жертва свободен човек, е цяла една метаморфоза, за която дори един живот може да не е достатъчен. В опитите да отговори на тези въпроси, трябва да търсим достойнствата на „Игра на доверие“.

Преди броени дни излезе и официалният клип на песента Once Upon A Time, част от официалния саундтрак на „Игра на доверие“.

Тя е написана през 2017, а Мартин Макариев я чува за първи път, благодарение на китариста Венцислав Велев, който участва в снимачния процес на филма. Автор на текста и музиката е Марияна Добрева-Велева. С това парче тя печели голямата награда на първото издание на фестивала Sofia Singer Songwriter.

Екипът на филма издаде и още една ексклузивна новина –

предстоят прожекции на „Игра на доверие“ пред българите зад граница.

Кино разказът тръгва на турне из Европа, като първите дати са във Великобритания – 11.03 в Саутхемптън и 12.03 в Лондон.

Гледайте тук участието на Луиза Григовора – Макариев в подкаста на 7Arts.bg От Кликни на Изкуството.